Попаднах на този въпрос, четейки Mind the Lobster на David Foster Wallace.
Ето малко факти по темата: В Швейцария и Нова Зенландия варенето на омарите живи е вече забранено.
Времето, което е нужно, за да умре животното, докато се бори за живота си в тенжерата с вряла вода, е около 45 секунди агония.
Някои готвачи (както професионални, така и любители) се опитват да прилагат следните хуманни методи:
Учените също имат затруднения да постигнат еднинно становище по въпроса:
Обичайният аргумент е следния – нервна система на омарите е много по-различна от нашата. Според някои учени, при положение, че зоните в мозъка отговарящи за болката при човека са яснио определени, ако при даден организъм липсват тези зони, то той не може да изпитва болка. Ясно е обаче, че в процеса на еволюция съвършено различни структури възникват в изпълнение на едни и същи функции при различните организми. Ракообразните нямат зрителна кора като на човека, но въпреки това могат да виждат. Като се има предвид еволюционната роля на болката, няма причина да смятаме, че ракообразните са лишени от тази защита срещу тъканни увреждания. До скоро се смяташе, че отговорът на ракообразните към външни стимули е просто рефлекс , а не реакция към болката.
“Нееднократно сме доказвали, че тези животни имат реакция, надхвърляща обикновения рефлекс. При един от експериментите намазахме антената на скарида със слаба киселина. Животното продължително се опитваше да отстрани дразнещия агент от конкретната антена. Когато част от тялото на омара бъде наранена, той започва да пази тази конкретна част от другите омари. Тези наблюдения потвърждават концепцията за болка при омарите.”
Други учени не са толкова убедени. “Аз не смятам, че омарите изпитват болка”. твърди Робърт Стенек, професор по океанология към университета в Мейн. Хората не са толкова загрижени, когато ядат стриди или миди. А нали те също са живи същества. Проблемът според мен е в антропоморфизирането на различните животни. това Омарите се движат, а мидите – не, омарите имат очи, а мидите – не. Това според мен прави хората по-чувствителни към смъртта на един омар, отколкото на една мида.
А ето и становището на Cambridge по темата дали изобщо животните са съзнателни:
Декларация на Кембридж относно съзнанието, публично обявена на 7 юли 2012 година в университета.
Групата учени написа: “Конвергентните доказателства сочат, че животните, различни от човека, притежават невроанатомичен, невро химичен и неврофизиологични субстрати за съзнание, заедно със способността да демонстрират целенасочено поведение, което говори за намерение. Данните сочат, че хората не са уникални по отношение на наличието на неврологичен субстрат, който да генерира съзнание. Всички птици и бозайници, както и много други биологични видове, включително октоподите, притежават същите неврологични субстрати.”
В тази група спокойно можеха да включат и рибите, за които съществуват подобни доказателства. Сигурен съм, че с течение на времето много други животни ще се присъединят към този клуб на съзнателните същества.
По материали от The Guardian и Psychology Today.